Свръхсила
 on  
This is some text inside of a div block.

Сълзите на мама

- Научих се да плувам в сълзите на мама.

Едно момченце ходило босо на училище. Когато дядо му умрял, почнало да носи неговите обувки, но те все му се изхлузвали. Босите деца му се присмивали:

- Вижте, Пепеляшко пак си загуби обувката!

Откакто се помнело, майка му всяка вечер му четяла по една приказка от единствената книга, която имали. И всяка нощ сълзите на майка му размивали буквите, та после, докато тя спяла, момчето просвало страниците да съхнат по нагрелите каменни плочи на огнището. То знаело, че цялата надежда на майка му се е стаила в страниците на тази книга.

Една Коледа майка му плакала толкова много, че буквите се превърнали в реки от черно мастило. Приказките започнали да бушуват. Погълнали майка му, а момчето се гмурнало след нея. Трябвало бързо-бързо да се научи да плува. Борило се първо с букви, после със срички, сетне с изречения - докато не ги покорило всичките. Преплувало осем приказки. На брега на деветата намерило майка си. Но тя не поискала да се върне с него.

Години по-късно, когато момчето започнало да печели купища медали по плуване, то винаги казвало:

- Научих се да плувам в сълзите на мама.

А когато виждало хора да страдат, смело се гмурвало в тъгата им - да им помогне.

АРХИВ НА АВТОРА